Новини

“От скрина”: Шумният скандал между Левски и Локо (Сф) в Парк-хотел “Москва”

Някои изследователи на епохата на СССР наричат 70-те години на ХХ век “цветущия брежневски застой”. По това време и у нас духа подобен вятър. Българската икономика понася тежък удар заради арабско-израелската война от средата на десетилетието, довела до огромен скок на цената на петрола и ударила сериозно родния износ на стоки. В същото време българските държавници отчитат и изтичането на срока на Двадесетгодишната програма за завършването на строителството на социализма, приета през 1962 г. На този фон през пролетта на 1977 г. по партийните седянки тръгва футболен слух – Левски щял да дава мач на Локомотив (София). Следва един от най-големите скандали в историята на българския футбол.

В края на сезон 1976/77 г. Левски води люта битка за титлата с ЦСКА. В началото на месец май “сините” се класират за финала в турнира за Купата на Съветската армия – по това време втората по сила футболна надпревара у нас. Другият финалист е Локомотив (София), който на полуфинала в Плевен елиминира с дузпи Дунав (Русе).

На 7 май Левски и Локо трябва да изиграят по между си дербито на 26-ия кръг от “А” група. Финалът за КСА пък е насрочен за 12 юни. Из партийните коридори тръгва мълвата, че двата столични клуба са се разбрали – “сините” си взимат каквото им трябва за първенството, а после пускат купата на жепейците. Информацията за сделката не се разнася с шеметна бързина, но все пак достига до не едно и две уши. От Локомотив толкова били доволни от договорката, че се разбрали с колегите си от “Герена” да изплатят на “сините” футболисти премия от по 120 лв. след финала. При спечелването на трофея пък всеки един играч на Локо щял да получи звание “Майстор на спорта”, по тогавашните спортни канони в НРБ.

На 7 май ЦСКА стъпва накриво срещу Ботев в Пловдив – 1:1. Левски пък бие вечерта Локо (Сф) с 2:1. Головете са дело на Павел Панов (2) за “сините” и 20-годишния Радослав Здравков за “червено-черните”. Така четири кръга преди края на шампионата Левски вече има аванс от три точки пред своя вечен конкурент, а впоследствие (на 8 юни) момчетата на Васил Спасов – Валяка стават шампиони. Остава финалът за КСА.

Слухът, че Левски ще пусне аванта на Локомотив все повече се разпростира из службите на комунистическия апарат. Уведомен е дори вътрешният министър ген. Димитър Стоянов. В МВР започват да се притесняват – финалът ще се превърне във фарс, който ще бъде гледан пряко от обществото. Със задачата да накара левскарите да играят се заема първият зам.-министър на МВР Ангел Карлов. Той лично отива в лагера на “сините” преди финала и ги заварва да играят карти и да мятат лафове, вместо да тренират.

“Никой не се готвеше сериозно за мача. Играехме карти. Пушехме. В един момент идва зам.- министърът Карлов. Той и друг път ни посещаваше преди срещи и не бяхме особено впечатлени. Разбрахме какво става, когато се усамоти за по-дълго с треньора Спасов. След малко Валяка излезе, погледна ни неловко и каза: “Момчета, кълна се в единствения си син, че този мач ще го играем и няма да го даваме”. Карлов пък ни изгледа строго и каза: “Ако не се хвърлите, чиновете ви на всички ще хвръкнат заедно със заплатите”, спомня си по-късно легендарният нападател на Левски Кирил Миланов.

И така в 18:00 часа на 12 юни 1977 г. Левски и Локомотив излизат пред 45 000 зрители на “Васил Левски”, за да решат спора за купата. По традиция преди срещата двамата капитани подаряват цветя в ложата на военното аташе към посолството на СССР в НРБ. С капитанските ленти са Кирил Ивков за “сините” и Атанас Михайлов за “железничарите”. “Когато Начко слезе на терена, ни обясни, че Ивков му се извинил по стълбите и му казал: “Наче, не зависи от нас. Този мач трябва да го играем и не може да го пуснем”. Бяхме в шок. Защото очаквахме да не си скачаме. Не бяхме готови за битка”, връща се в спомените свирепият защитник на “червено-черните” Йордан Стойков – Бумбо.

Зрители, били на трибуните на мача през 1977 г., и до днес свидетелстват как в първите 2-3 минути на финала си личало, че футболистите на Локомотив били изненадани и едва ли не питали колегите си: “Какво стана?”.

Получава се нервен и груб мач. Двата отбора се хвърлят на кръв. На почивката Левски води с гол на техничаря Войн Войнов. Шест минути след подновяването на играта стрелецът на “сините” Йордан Йорданов – Пиката прави 2:0. Силен мач изнася деветката на Левски Кирил Миланов. Любопитно е, че в първата си година на “Герена” нападателят, по прякор Байко, отказва от уважение към Георги Аспарухов да сложи фланелката с №9 и взима №14. Във финала с Локомотив Байко е ритан здраво от жепейците, като при един епизод откъм сектор “В” отнася силен ритник в гърба. Каратистът е Бумбо.

Петнайсет минути пред края Ради Здравков намира мрежата на Стефан Стайков. Финалът отново се заплита. В 82-ата минута Здравков прави пробив от страната на сектор “А” при флагчето за корнер откъм сектор “Б”. След центрирането Венци Арсов е точен – 2:2. Голът обаче не е зачетен. Според съдиите топката е напуснала очертанията на терена по време на центрирането на младата звезда на Локо. Настава олелия. “Топката не мина аутлинията. Отмениха ни чист гол. Мачът отиваше на продължения”, твърди и днес Баба Рада.

В крайна сметка Левски печели с 2:1 и записва дубъл. Най-голямата тупурдия обаче става след двубоя.

Дали случайно, или не, двата клуба са запазили маси за след финала в едно и също заведение. Вероятно това е било направено преди разпоредбата от МВР мачът да се играе сериозно, макар че според доста от героите от онзи финал, като например нападателя на “червено-черните” Бойчо Величков, съвпадението е станало случайно.

Арената е барът на Парк-хотел “Москва” в столицата. Хотелът е построен само три години по-рано и е сред хитовите места за купонясване. В бара обаче не цари другарска атмосфера, а напротив. За да заровят томахавките събират масите на двата състава. Уж нещата се оправят, но по едно време Кирил Миланов и Йордан Стойков излизат навън, явно, за да довършат започналия спор помежду им на терена. Стига се до бой. Бумбо е повален на земята, като при падането си удря главата. От рецепцията викат милиция и Бърза помощ. Банкетът окончателно приключва.

“Повиках Начко Михайлов. Казах му да пали пежото и да ходим у Бумбо”, казва след време Кирил Миланов. Скандалът между него и Стойков е прихванат от МВР. Започва разследване, играчите на двата тима дават показания. От своя страна ДФС Локомотив (Сф) завежда дело срещу Миланов, на когото е отнет чинът старши лейтенант. Голмайсторът на Левски дори изкарва една вечер зад решетките, а паспортът му е заключен в каса. Скоро след това наказват звездата на “сините” с изхвърляне от футбола. Така на 28 г. нападателят от Дупница приключва с любимия спорт, макар първоначалното партийците да взимат уникалното решение да има право да играе само в международни срещи! Вследствие на това решение националът записва още четири мача, последният от които е срещу Аякс в Холандия.

По онова време шеф в Левски е зетят на Тодор Живков – Иван Славков. През пролетта на 1978 г. “синият” клуб внася указ за помилване, който дори първоначално е подписан. Впоследствие обаче на Байко така и не е разрешено да играе повече футбол. Според самия него в основата на това решение е началникът на кабинета на Живков Милко Балев. Публиката на Левски пък дълго време след това скандира името на своя любимец.

Скандалът, разиграл се пред Парк-хотел “Москва”, остава сред най-големите в историята на родния футбол, а от своя страна Кирил Миланов е единственият български футболист, който не получава амнистия след доживотното му изключване от най-популярната спортна игра.

Източник: sportal.bg

Back to list